Мечтател

7 мар. 2017 г., 18:46

Поэзия » Философская

275 0 3

Пиша за любов, а съм мечтател

девствен, недокоснат от съдбата

как веднъж на мен не ми се случи

аз и тя да се обичаме в сърцата.

Искам да се оправдая, а не мога

карам ги да ме обичат, ала аз обичам друга

толкова съм лош във себе за Бога

аз ли съм това или е някой друг бе хора.

Чак сега разбирам някои познати...

Нямало любов, имало е секс и страст

аз пък не обичам кат' пчеличка...

от цвят на цвят да пърхам със поличка.

Истинският мъж обича според мене

само истинска жена и то ЕДНА

другото е губене на ценно време

и една излишна човешка суета.

Веси_Еси (Еси)

2017-03-08T06:53:00+02:00

А истинският мъж не се среща под път и над път. Много ми хареса това стихотворение! Сърдечен поздрав от мен!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-07T21:15:37+02:00

Всички го разбират след дългото лутане от цвят на цвят!
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-03-07T20:30:16+02:00

Осъзнато и дълбоко... Любовта не бива да се пилее, а да се влива само в една река...Поздрав от мен!