20 окт. 2006 г., 13:14

МЕЧТИ 

  Поэзия
1085 0 0
В душата ми бушува рана
като отнесена съм аз.
Тъй тиха, кротка, уж засмяна
пътувам в този късен час.
Разхождам се из своите мечти
загледана в безкрая
и без да искам, изведнъж
усмивка ме огрява.
И виждам някъде натам,
че слънцето изгрява,
но не във бледо-жълта светлина,
а в розова такава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женя Стефанова Все права защищены

Предложения
: ??:??