Самотна скитам със мечтите,
а в сърцето гнездо е свил
Белият гълъб.
Очаквам спасението,
но от есенното дърво капят тъжните листа.
През зимата ми е студено,
мълчаливият вятър разпиля мечтите ми.
Присланям глава на крилете на Гълъба
и очаквам да ме споходи истинското Щастие.
Хора, вярвайте в мечтите си,
те се сбъдват, само да имате сила.
Непокорни бъдете! Не се предавайте!
И Гълъбът не затваряйте в клетка!
© Йорданка Пешлова Все права защищены