Аз мога думи хиляди да кажа,
с глас сподавен в тъгата да ги изрека,
но няма да престана да мечтая
за радости безкрайни по света.
Аз искам светлина навред да има
и хиляди светулчици в нощта,
онзи пламък тъй неудържим да грее,
да грее вечно в нашите сърца.
Мечти, мечти и пак мечти...
нереален свят от добрини,
неземна красота, излъчвана от слънчеви лица,
пеещи песента на любовта.
Игра на думи, лъч небесен -
това е моята душа,
от нея бликат капки нежност
за забравените от света...
Тъй немощни, умиращи ден след ден,
те не могат да опитат сладостта,
на всеки миг,пропит от вечността.
Аз искам пак да мога да понасям тез беди,
И крачеща напред да казвам:
"Желая... тайно аз бленувам пълен свят,
греещ от хиляди добри очи."
© Стефани Стойчева Все права защищены