Късно е, късно е само денят
да върне горещото време…
И седнала тъжна тук у дома
си спомням мечти полетели,
дето достигнаха звездно небе
и в него потъвахме двама.
Аз чувах как бие твойто сърце
и тръпнех в прегръдка голяма.
Обичах тази прегръдка за миг,
опряна на твоето рамо.
Цялата аз се превръщах във вик -
само миг, но все така двама. ...