Механизмът на живота се задвижва -

проскърцва като стара кинолента,

а чувствата са семенен зародиш,

покълващи във сивия ни делник.

В очакване светът да затупти -

природата се влива в зениците на нощта,

с небе - изгубено във нечии очи,

с вълни - полупрозрачни, слънчеви огледала.

В търсене на живата вода -

посрещаш пепелявия си изгрев,

потънал в пурпурните сетива,

омайва те любовен трепет.

Механизмът на живота се забавя -

нима е остарял светът,

нима сърцата ни са празни,

нима не ще покълнат втори път?