Между два свята
Сред живите животът е суров
Най-лесно е за смъртта да си готов
За какво ни е да живеем в свят на безчестие и суета
Като можем мигновено да нахлуем в друг свят
затръшвайки последната врата
Защо изписаните думи потапят се в горчиво море от сълзи
А мастилото бавно размива се
поредна сълза мъчно по листа пълзи
Между редовете загубва се тя
и потапя в забрава всички мечти,
Но дълбоко някъде почти изчезнала в мъглата ...