Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
13 мая 2007 г., 15:51

Между две вдишвания 

  Поэзия
1103 0 8
Вдишах, издишах - и ето те тук,
жива и цветна пред мен:
поглед, усмивка и думи без звук
звъннаха в сивия ден.
Беше до мен,
а те нямаше.

Сепна ме, смъдна ме - сини очи
с хиляди тайни във тях.
Лъхна ме, люшна ме в сноп от лъчи,
слънчева пак те видях.
Пак те видях,
но те нямаше.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вал, аз все още се уча да чета твоите стихове, и ми е страшно трудно да ги отмина без коментар.Невероятно красиви неща, така истински!Поздрави!!!
  • Ели, такава оценка от поет като теб означава много. "Благодаря" е слаба дума в случая.
    За бруталното и небруталното въздействие... Общото между тях е красотата. Като Ван Гог и китайската живопис - много са различни, но са еднакво красиви, защото са истински.
    Преди малко бях в Страната на Алиса и там прочетох един красив грачещ некролог. Ако те интересува какво мисля за него, можеш да погледнеш.
    Променяй се, но остани истинска!
  • така е когато и нас ни няма... поздрав!
  • Много мило, Ели.
  • Благодаря! Аз още се уча да дишам.
  • Прекрасен стих!
    Поздравявам те!
  • КРАСИВО !
  • Поздрави!
Предложения
: ??:??