Между фаза и нула

2 дек. 2024 г., 10:09

Поэзия

135 3 4

МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА

... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,

в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,

ден година спря да храни, и – самотен като псе,

със пияните акрани блъскам цял ден сантасе,

върнах борчовете свои – с лихвите си ги платих,

бяс! – по острите завои цял живот летя на стих,

де се е видяло гарван, сплел под покрива гнездо? –

и все тъй абсурдно вярвам, че към мен върви Годо,

може би съм извънземен, спрял за миг в реалността,

осъзнавам – нямам време! – миг да губя в пустота,

нито вик! – и нито песни, тих е моят дом – и пуст,

будя се със Достоевски, вечер ме приспива Пруст,

сякаш с тъпата отвертка чопля фаза на контакт,

и си казвам еех, Валерка, твоят тъп живот е факт! –

черни – в нощите-жалейки, мраковете веят креп,

и – ако хвърчат линейки, сигурно пищят за теб,

литнал в дъжд от Персеиди, дявол знае накъде? –

твоят Бог дано те види! – и ръка да ти даде.