Не ми остана никакво съмнение:
живея между огъня и пепелището.
Големите искри са погребение
за кръста ми, от дяволи разнищен.
Прогонила съм суета и гордост.
На всичко слагам истинската дума.
Намират ме прилична и покорна.
Иконите отдавна ги целунах.
Най-честната сестрица - тъмнината
е жалък роб на всичките ми тайни.
Полазва в мен, завива ми душата,
въздишките, когато са безкрайни.
И Господ да реши, не го възпирам,
вратата към небето да отвори...
Но Ева в мене с ябълки жонглира
и хич не вдига погледа нагоре.