МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА
Вик е раждането, вик – смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Вик зовящ живот е любовта,
погълнал душевните предели.
Вода и огън, страст е обичта,
тишини и бури по пътя неверен.
Все го търсим сред зеленина,
а той се спуска по камъни черни.
Криле разтваряме да полетим,
омагьосани да стигнем върховете,
но самотни ли са нашите души, ...