МЕЖДУ РАЖДАНЕТО И СМЪРТТА

Вик е раждането, вик – смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Вик зовящ живот е любовта,
погълнал душевните предели.

Вода и огън, страст е обичта,
тишини и бури по пътя неверен.
Все го търсим сред зеленина,
а той се спуска по камъни черни.

Криле разтваряме да полетим,
омагьосани да стигнем върховете,
но самотни ли са нашите души,
не достигаме планинското цвете.

С едно крило се пада от високо.
Само с две в небето се лети.
Ако някой подреже ги жестоко,
в гнездото - клетка тъжно се стои.

Топъл бриз са на сърцето мечтите,
но сила е нужна да се осъществят.
Попътен облак плачещ са сълзите,
но те ги напояват за да разцъфтят.

Между радост и тъга минават дните.
В тях най-силно щастие - децата.
Главно с тях са свързани мечтите,
но за тях най-много страда душата.

Вик е раждането, вик - смъртта,
с устни за въздух зажаднели.
Но само любовта оставя следа
и преминава на смъртта пределите...

03 06 2016