Възкръсвам -
може би между редовете,
между буквите и между думите,
между живота.
За да напиша:
„Мислите ли?“
„Вървиме ли в най-вярната посока?“
Дишам...
Питам Ви: „Живеем ли?“
„Кой диша тук до мен на листа?“
Буквите въздъхват,
те ще ме допишат.
После:
мъка
мъка
мъка
© Стела Все права защищены