МЕЖДУ ВАТЕРЛО И ВАРНА
... в парка с мъртвите алеи листопадът си изгни,
чернодрешки – зимни феи, в залива пълзят вълни,
през мелтемите скрибуца празно водно колело,
почне ли денят с пърцуца, свършва със менте мерло,
заблуден клошар се мерне край казана за боклук,
скрил в чувала две консерви, сетне тръгва си оттук,
пълна нищета в пейзажа, просто – смешна алгебра! –
три чадъра върху плажа с трийсет щръкнали ребра,
седем кучета, три котки, сринат – до основи – бар,
вързани рибарски лодки с три синджира с катинар,
триста гларуси „За почест!” са ми взели във шпалир,
с мен подписали безсрочен, тих сепаративен мир,
и – разпуснал батареи – сякаш подир Ватерло! –
в парка с мъртвите алеи чакам ви с шише мерло.
© Валери Станков Все права защищены