Виртуално ме любиш
(протягаш ръце)
от синьото на екрана
стигаш моето сърце.
Галиш ми раменете,
пламтиш по лицето.
Аз целувам очите ти
и гальовно потъвам.
Устните ти
са меки
(рисуват ми
волности),
от екрана
избликнали
парят моето тяло.
Нажежен е ефирът -
свети в пламъци
(как трепери
от страст
виртуалът).
Аз разпръсквам
искрици
от нежност,
ти ги пиеш
така зажадняло.
Чак не помня
за срещите
във реалното
(някъде
си изгубих
представите).
Между
земното
и неземното
жадно сляхме
душите си
... и телата...
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены