Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
20 сент. 2008 г., 08:14

Меланхолично 

  Поэзия » Другая
422 0 1

Знойна утрин, парещи дървета,

огнен кръг разхвърля златна лава..

пуста улица, сама пътека,

на спокойни минувачи се надява.

 

Мирни люлки, празни пейки,

сън обзел е горското съзнание,

само Слънцето, жестоко греейки,

слуша глухото мълчание.

 

Аз надничам през прозореца,

и блуждаейки в омание,

знам единствено, че клоните

виждат моето страдание.

 

 

 

 

 

 

 

6.08.2008г.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??