25 окт. 2017 г., 10:31  

Меланхолия през октомври 

  Поэзия » Юмористическая
1231 11 22

За миналото се размислих вчера –

ей тъй, докато вдигах ципа...

Каква по-точна дума да намеря?...

Сърцето, клетото, почти изхлипа...

 

Били ли са онези бурни нощи,

наситени със сладостна омая,

във тъмното задъханото  „Още!...”,

и на кое небе съм да не зная?

 

Нахвърлял  бях на тази тема

любовни стихове с дузини ...

Но моята със тях да вземе

да пали печката!... Изстинах!...

 

В тях чувствата споделях съкровени,

за любовта, за нейните устои!...

Защо ли огънят не взе ме мене,

а изгори списанията мои?...

 

Пак с думите на Йотата  ще кажа:

„Ех, за народа загуба велика!”  *

Нескромно е, но мисля си, че даже

подвързан том на тях би бил прилика...

 

Сега ли?... Ми кротувам и се гуша

до вярната и примерна съпруга.

И как похърква тихичко я слушам...

Не мисля  никак  да я сменям с друга...

 

Защото нея как ще я омая?

Ченето в чашата почива нощем...

Да фъфля стихове – не иде, зная!...

И  няма кой да шепне в мрака: „Още!...”

 

Октомври е... затуй съм  се разкиснал!...

Я, по-добре да стегна аз колана,

с торбичка в джоба и без вредни мисли,

към „Кауфланд” – промоцийка да хвана!...

_________________________________________

  * -  „Чичовци” – Ив. Вазов.

                     

© Роберт Все права защищены

От автора:

Стихът е провокиран от "Докато бърках сладкото от дюли, получих ерекция"  от Никола Анков - Доктора.

Благодаря за вдъхновението, Доки!...

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красимир, Люси, Албена, благодаря, че удостоихте с вниманието си това стихче!...
    Хубави почивни дни ви желая!...
  • Как съм пропуснала това чудесно бисерче, не зная.... Хем се смях хем се наслаждавах на изящния стих и остроумие! Браво, Роберт, поставям в любими! Поздравявам и Майстора за точния избор!
  • Роби, чудесно. 😊Ама я напиши и едно от гледна точка на жената... и на нея и се иска да шепне в тъмното "Още" но ... той е вече със слабо сърце... или пък кръста го боли. Големите лудории май са до време, но чувствата завинаги☺🍸
  • Тъй е братле -човек остаря ва като почне да спи отделно от зъбите си.
  • Благодаря, Ели!...Мариана, радвам се, че го харесваш!...
  • Несгодите, погледнати с усмивка, по-лесно се понасят...
    Владееш го този хумор, Роби.
  • Радвам се, че съм успял да ви усмихна, Райна и Ирина!...Благодаря, че се спряхте и на моята страничка!...
    Ведро и слънчево да е в душите ви, както е слънчев и днешния октомврийски ден!...
  • Някой ме зарази с вирус тия дни...А,дано твоята муза,зарази моята,която се е разкиснала като мен!Липсваше ни ти,Роби ,с неповторимия си хумор!!Неуморима муза-няма грешка!!
  • Ченето в чашата .... и докато си вдигаш ципа - широка усмивка от мен...наистина е уникален хуморът ти!
  • Благодаря на всички, които отделиха от времето си, за да прочетат и коментират този стих!...Успешен ден, приятели!...
  • Това с ченето ме скъса от смях
  • Робиииии.... Може ченето да почива в чашата, ама римите си ги редиш! Можеш, мпжеееешшш.... Поздрав!
  • И Тъжно, и смешно, и реалистично и лирично!
    Да се чуди човек манджата или душата!
    Поздравления, Роби!
  • Радвам се, че се завърна усмихнатата ти муза, Роби! Носиш радост и настроение!
  • Благодаря за настроението, Роби! Здравословно беше да се помея с глас!
  • 🤣😂🤣
  • Това е животът. Какво да се прави?! ... Посмях се от сърце, Роби! Неповторим си!
  • "Но моята ,със тях да вземе, да пали печката!...Изстинах!" - ще падна... хахаха...Непринуден хумор с нещата от живота, отново ни поднасяш, Роби... Супер е!
  • Съвременност /автор/ и класика /Иванчо Йотата/... И меланхолия при вдигане на ципа...
    Отлично!
  • Усмивки, Роби! Липсваше непринудения ти хумор.
  • И после в рими да опишеш промоцийките...
  • Добро утро, Роби! Отново усмихваш, дори и с нотка на меланхолия, но ти си го умееш писането и при теб е удоволствие да се поспре човек! Хайде, наслука към промоциите!
Предложения
: ??:??