на тъжния принц
Дори когато си забравил
как трудно будеше те сутрин тя,
закуската, кафето как си правил,
как липсвахте си адски през деня,
Как вечер с чаши бяло вино
обичахте да бъдете сами в нощта,
нирвана вярвахте в света че има,
че в нея потопени сте сега,
Как само със дъха си тя те пари
и само с твоя дъх ти можеш да я упоиш,
и въпреки забраните цигари ...