diesto (Данаил Антонов)
1039 617
16 авг. 2024 г., 21:53

"Memento mori" 

  Поэзия » Любовная, Философская
164 1 6

на Анна

 

Дали е от годините - не зная,
(на няма половината съм, век)
но някак си започнах да забравям - 
за малко, че съм в кожа на човек. 
И после ще съм нейде сред звездите,
или ще съм във друго измерение, 
душата възкресяваща душите. 
(Дано не пиша пак стихотворения)... 
А може да съм в пъклени огньове, 
съдбовно закъснял за всяка прошка. 
На Господ колко пъти да се моля? 
(За Дявола се знае, че е лош.)
И в хаоса на търсещото лутане, 
навлякъл се с наивност по човешки 
си мислех, че до голата поука 
ще мина между капките. Без грешки... 
Но бавно се разлистваше ума ми - 
почти със летаргично извинение, 
че млад съм за венецa си от тръни, 
преди да съгреша за изкупление... 
Забързах се по пътя на тъгата 
и чаках с нетърпение покоя, 
дочул че има бѝле за душата, 
когато от очите спре пороя... 
А времето към мене се протягаше 
с прегръдка на сърдит и стар самотник. 
Какво, че птица бях като я нямаше - 
онази толкоз чакана любов... 
Надеждата издъхваше в агония. 
На вярата си пишех, некролога.
Не щеш ли, по съдба или ирония, 
усетих в миг целувката на Бог. 
Тогава (и до днес) необяснимо е. 
Света без тебе бил ми е отвъден. 
Животът в благодатното ти Име
ме ражда, за да помня че съм смъртен... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
16.08.2024

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??