18 февр. 2010 г., 19:56

Менте живот 

  Поэзия » Юмористическая
842 0 9

 

 

Реших със търговия да се хвана.

Накупих стока, случи се  менте.

Оплаках се, но ужас ме обхвана:

 - Мъртъв си! – отвърнаха ми ТЕ.

Купих дом – просторен и модерен.

Отдъхна си и моето сърце...

Животът в него стори ми се черен –

строили са го с левите ръце.

Влюбих се във ласкава  девица.

Ах, Боже мой, любовен апогей!

От тотото улучих, брат, шестица!

Излъган бях! “Девицата” бе ГЕЙ.

Заглеждах се в съседката си Нада.

Тя имаше гърди като балкон.

Ала разбрах с горчива изненада –

те били пълни с мъртъв силикон.

Ожених се. Вземах момиче “скромно”

от сой известен сред елита наш.

Тя била, братко, с досие огромно –

“Мадам” известна в онзи палав бранш.

Бях фен на политици речовити,

за тях гласувах с двете си ръце.

Сега разбрах, че били те бандити

и съкрушиха моето сърце.

Отчаян бях решил да се обеся,

но и въжето случи се  менте.

Тъкмо на греда да се провеся,

скъса се проклетото въже.

Не бих могъл дори да се напия,

у нас и алкохолът е фалшив.

Но сръбна ли си аз менте ракия,

е все едно дали съм още жив.

Залъгват ни с МЕНТЕТА, мили братко!

Живеем с тебе кофти „нов” живот.

Дори животът е МЕНТЕ... Накратко,

тук всеки менти бедния народ!

 

 

 

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??