Разхожда се в гората един ловец незнаен –
нахакано и ловко капанчета поставя.
От неговите подвизи животните примряха.
Ту дебне зайче бяло, зад храстчето приклекнал,
ту скрил се до уши във блатото,
за мряна рибка сладко си мечтае.
Заляга, цели се, примигва в мерника,
облизва лигите потекли –
тиган на огъня е сложил
и цвърка в него олиото на мерака му.
Сърнички, мечки, че даже и глигани
напират към капаните, ...