MERCI, MADAM LA VIE*
Животът през сърцето ми минава,
оставяйки дълбоки коловози;
приятелите тихо оредяват,
по-често срещам скъпи некролози,
подпирам се на дъбова тояга,
когато пътят тръгне към високото...
Приятелю Живот, не предполагах,
че старостта боли така жестоко.
Не ти се сърдя.
Даже всяка заран
посрещам слънцето с поклон. И зная, ...