Метафизично
(ретро)
Искам да си тука,тръпнеща до мен,
да ти кажа колко мъчно ми е днес
и да си говорим дълго без да спрем
как да оживеем в тоя вечен стрес...
...Някой май почука?... Ти ли мила?... Влез,
но вратата страстно отвори с ритник!...
... Аз пък и на Дявола ставам ученик,
само да те има, само тук да си
да се глезиш палаво сгушена във мен,
да ме гъделичкат твоите коси
и от хубостта ти свежа изумен
щом те пожелая да те понеса –
с порива на Вихър, с ярост във Страстта!...
Бог над мен не властва, аз съм атеист –
силите природни, те са моя Бог,
а вълните биещи във брега скалист
с дъх на сол и Вечност днес са ми залог,
че дори когато ме обвият с креп
ще обичам само: Вятърът и теб...
Ако надживея твоят земен дял –
аз ще бъда мъка, аз ще бъда стон;
о́ще: ще съм болка и ще бъда жал,
ще съм вечен огън в твоя Пантеон –
реквием във него ще е Любовта
и от буря вопъл всяка суета...
Аз ли пък преваря, Скъпа не тъжи –
приеми от мене искрен благослов:
черно не обличай!... Просто продължи
и търси утеха в Новата любов
и ако Страстта ѝ те държи до край –
аз ще съм възкръснал, в нея ще съм, знай!...
... Но сега желая да те отведа
на Страстта във тъмния, неизброден лес –
там да ме целунеш, да се преродя...
...Някой май почука?... Ти ли мила?... Влез!...
1981.
© Коста Качев Все права защищены