5 нояб. 2009 г., 12:48

Метафорично 

  Поэзия
1167 0 15
Усмихна се на утрото сънят
и бързо тръгна, щом усети,
че утро е и нов е пак денят,
и слънцето в прозореца засвети...
А тя, зората, някак си мълчи,
а в нея бързат хиляди въпроси,
поглежда със красивите очи,
каква ли вест денят ù носи...
Една мечта се спря на моя праг,
повярва си, че е осъществима,
и се понесе до небето чак,
бе сигурна, че теб те има... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Все права защищены

Предложения
: ??:??