Преди се чувахме, дори като шептим.
Понякога и думите, и дрехите
са в тежест. И излишни.
Посягаха ръцете ни в синхрон
най-малкото да поделим.
Сънувахме един и същи сън,
в еднакъв ритъм дишахме.
Подир досадата на битовия ред
да ни приклещи към баналната си роля,
красива бях във тъмно и на свещ,
мъжествен рицар ти средновековен.
Преди да се изниже нежността ...