dimko63 (Димитър Павлов)
18 217
27 апр. 2016 г., 00:55

Мидена черупка 

  Поэзия » Любовная
1312 0 1

към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена

в парченце омраза трепти

душата вехта сломена

в очите тъжни на края
ще чезнеш морна но решена

и нивга няма да узная
защо си толкоз наранена

косите тъмни викват
едничък пламък тих

пристанищата пусти
ще затихнат

във спомена за твоя лик
и в тая жажда се поражда

отчаяно сподавен вик

© Димитър Павлов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви хора добри
    за тези петички сърцати
    и за тези хубави думи крилати!
    Но кой и стихчето ми оскверни?
    Нацапа с грозна единица,
    защото злобен си та себе си съди!
Предложения
: ??:??