Миг

13 янв. 2015 г., 15:11

Поэзия

757 0 2

Душата в човека е песен - върви,

накъдето я води променливо време.

В забрава от вечни прищевки кърви,

а на дъното вяра в мечтите ù дреме.

Та как да предвидиш ти тези завои,

щом толкова често мени се света?

И как да усетиш пред тебе какво е,

оставил тревожен покой зад гърба?

Душата е песен - върви и не спира,

край нея менят се еднакви пейзажи.

От първата нота отново извира,

край нея редят се на времето стражи.

Мечтател

12.01.2015