15 окт. 2008 г., 20:16

Миг 

  Поэзия » Любовная
600 0 1

И нужен ли е смисъл

на нещо

така обречено!

Така случайно...

И така съдбовно.

 

И нужни ли са думи!

Една мелодия,

която окрилява

и затихва...

И пак се ражда.

 

Трябва само време...

Но няма!

Трябва път... Но няма!

И после - сънища.

Серии.

И среща...

Онемяла...

В същата мелодия.

 

Не трябват мисли.

Само сетива...

Шест... Седем... Осем...

 

Не трябват часовници,

ни-календари...

Не трябва нищо.

За нещо така съдбовно.

И мелодично...

В някакво безвремие.

 

Едно безумство...

Токов удар...

В отрязан кадър...

В същата мелодия...

Без мисли...

Без надежди...

С теб.

 

24 февруари 2007 г., Л,Агония

© Коломбина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Зная какво изпитваш мила ми сестрице....почти долавям твоят пулс...макар и отдалеч...ще ти кажа,че си щастливка,защото си обичана жена..Усмивки от мен...
Предложения
: ??:??