Стрелките тракат в странен такт.
Те сякаш губят се във времето,
за да се върнат с падащия сняг,
дошъл
от дълбините на Вселената...
О, звезден сняг!
Подобно теб и бързите минути
прииждат, стапят се в забрава...
но всяка тиха красота, навярно
така
внезапно
отминава...
1987 г.
© Кирил Бачев Все права защищены
Благодаря ви ,Рени и Доре, че цените смисъла на всеки един -единствен миг...