20 дек. 2007 г., 20:44
МИГ
Откраднат миг от вечността,
изпълнен с трепет и тревога,
светът събран във длан една,
в една сълза от небосвода.
Тъй кратък е, щом слънцето изгрей,
и в очите свети обич плаха,
ти можеш днеска времето да спреш
и да напоиш с любов земята.
Но, нощ безкрайна сменя този ден,
тъга, тревога слънцето закриват,
сълзите мият твоя бряг сломен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация