Ивана59 (Иванка Гичева)
230 5445
4 нояб. 2008 г., 19:19

Миг е животът 

  Поэзия
929 0 28


Дървото, което засях, се разлисти.
Домът ми е малък. Имам проблеми.
Всеки ден се зареждам с неистини
от живота ви - дребнотемен.
Криви пътеки, надежди и грешки,
луда любов в още тръпнещи спомени...
Синът възмъжа и по пътя пое си,
а пък аз още вятъра гоня.
И си свиркам, и я карам през пръсти.
Даже имам какво да ви кажа:
усмихнете се, не бъдете намръщени,
сериозно вглъбени и важни.
Миг е животът по пътя към после.
Славата земна измамно проблясва.
Праведно-грешни - товара си носим
с вярата в утрето - замък от пясък.

© Иванка Гичева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • до после...
  • Едни хора казват:-" Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен"
    ..а на нас какво ли ни остава- да станем философи
  • Носиш детското в себе си,но и мъдростта!
  • Разтърси ме! Благодаря ти, Ванюш за казаното!
  • Поздравления!
  • Лъха мъдрост от този стих... Прекрасен!
  • Миг е животът по пътя към после...

    Браво, Ваня! Прегръдки!!!
  • Миг е животът - живей го сега, че пътят към и послето, може и да не го видим... Комплименти!
  • "Миг е животът по пътя към после"
    накара ме да се замисля истински..
    хареса ми това, което си написала! с обич
  • Да! Споделям тези изводи. Много си права за всичко това. Животът е само миг, но е важно как ще го изживеем. Не в материалните блага и не във властта е обаче смисълът. Духът е важен, душата! Ако душата е пълна с любов, постигнал си най-голямото щастие. Поздрави за мъдрия стих!
  • "Криви пътеки, надежди и грешки,луда любов в още тръпнещи спомени..."
    Един живот, една съдба, прекрасно обрисувани. А утрето...е в спомени...Поздрави!
  • Поздравления, Ваня!
  • ех...колко си истинска...прекрасна поетеса!
    прегръщам те с обич, мила Ваня.
  • Ванюшо,мила...защо?Ние все забравяме,че от първият вик на света сме повити в самота.Крещяща,тиха нужна,ненужна,боляща,освобождаваща...Свобода и самота-космическо разстояние.Сърцата ни-болните взаимност жадуват.И се топлят от мислите и от случайни докосвания и от взиране по пътя.По него също самотните крачат...Който ти каже,че самота не познава,той-без сетива е!
    С пожелание самотник да срещнеш...
    Дълго стана,защото ме размисли и те обичам!
  • С най-обикновени думи казваш най-важните неща, които почти всички натикват в графите философия и диалектика. Точна си, като електронен скалпел.
  • Една прегръдка от моя милост?
    може ли
  • Вярно... От първата до последната буква. Молодец!
  • "И си свиркам, и я карам през пръсти."

    Топли от вчера,
    има за утре
    и е хубаво,
    знаеш ли?

    Ванюш*
  • Както се казва във внезапни мигове на удоволствие - мараба бе, Вани, готина си!
  • "Даже имам какво да ви кажа" -и все хубави неща...Поздрави!
  • Ване, прочетох ...себе си!
  • Усмихнах се и се заредих от стиха ти!Поздравчета, Ваня!
  • Ванюш,това е суперПоздрави!
  • Отново хубав стих!!!Поздравления!!!
  • Истинско и много хубаво!
  • Много мъдро.
    Много отрезвяващо.
    Браво, Ваня!
  • Браво!Отново страхотен стих,Ваня!Поздрав!
  • Четох и мислих, мислих без да чета - много е вярно, браво!
    Ванче докато можем давай да си тичаме по пясъка с вятъра!
Предложения
: ??:??