24 июн. 2009 г., 11:49

Миг... И вечност 

  Поэзия
433 0 5

Смирена вечер.

Стихнало -

небето.

Живот на длан -

догаряща свещица.

Ухае на невен.

И нещо светло.

Разсъмване -

с криле на бяла птица.

Нощта -

от лудост -

вените си пръска.

Безлунно е.

А шеметно проблясва

светът до мен -

във цвят изискан,

лъскав.

На хляб и песен -

там

за мен е тясно.

Напълно непозната...

Не сънувам!

От светлосянка -

музика -

далечна.

Загърбен спомен -

в безпространство

плувам...

Но...

Песента е Огън.

Миг...

И Вечност!

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??