По гърба си усещам
онзи прилив на лято.
И ми става горещо...
И ми става приятно...
Очите ми тънат
в очертаната прелест,
а душата ми - мълния
се стреми да излезе.
Онзи поглед изгарящ
още в мен се прокрадва.
И дими... И е парещ...
И е свят като хляба... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.