23 янв. 2008 г., 09:01

Миг или вечност 

  Поэзия » Философская
661 0 14
Красота ефирна, светеща безплътна
от тайнствена фреска и знаци изконни,
разлистващи се с дървета по пътища
и сенки премятащи се, милно покорни.
А въздухът прави на пух и прах
по тяло на момиче, тъй прелестно,
неразгадано свити капки от страх,
родени в ден безкраен и нежностен,
в красиви пъпки разцъфтели,
потъващи в пейзажа, утринно разлян...

Когато след години, в снимки пожълтели,
завинаги се вгледаш в себе си - един
пътуващ спътник, в необятно време
с единствен взет назаем, неизбежен миг,
който може цяла вечност да отнеме,
но запомнящо да си отиде, в един,
                                                        единствен стих...

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??