27 мар. 2007 г., 21:59

Миг на отчаяние 

  Поэзия
810 0 4
Транс в аванс,
в миг на ренесанс,
изпуснах поредния си шанс.
Искам си бонуса от живота,
за целия ми труд, положен все без изгода.
Опити, опити безброй...
живееш, за да умреш и то за кой?
Отплата тук не cъществува,
всичко е блян мечтан,
Душата ми веч нищо не я вълнува,
отново пак неразбран,
за сетен път и от съдбата изигран...
Смъртта мислех бе моето избавление,
уви, оказа се последното поражение...

© Илияна Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • да точно такъв ми беше началния вариант.. но смъртта я представих като краи на всичко... благодаря ви много за коментарите,наистина много значат за мен,и ме стимулират да се развивам напред..
  • Браво за стиха!
  • Хубаво е!
  • Харесва ми.Само едно нещо-
    "Мислех смъртта за избавление,
    уви,оказа се поредно поражение"
    Опитай така.Успех.
Предложения
: ??:??