И във този късен час

пиша рими аз за вас.

Вън вали като из ведро

и мижавата лампа свети в моето кресло.

Карирания лист използвам за платно,

за да обрисувам аз живота ми в едно...

Всеки ден се мъча

аз да извървя

мъчителния път

за мойта свобода.

Всеки ден се лутам

аз насам-натам

и стигам все

до същия таван...

Бариерата спуща се миг подир миг,

но никой не чува моя силен вик...

Искам свобода, това не го ли разбра!?

Искам да живея, както аз си избера!

Мразя да ме критикуваш, вечно да крещиш!

Не можеш да си легнеш и да се наспиш!

Мислите ми все от тъга са изградени,

а дните ми знам, веч са преброени...

И въпреки всичко, аз пак ще се опитвам,

макар и да бъда до края изритван,

да стигна до крайния път на победа

и от тежкия товар аз да олекна!

А лампата мижава продължава да тлей...

Усещам как Сънчо идва да ми пей... ;)

А дъждът продължава все така да се лей...