Миг незабравим

29 авг. 2015 г., 19:17

Поэзия » Пейзажная

804 0 2

Колко прекрасно е времето навън,

с вятър нежен като на звън,

а цветята са цъфнали в красиви цветове,

под едно светло синьо небе.

А слънцето отгоре гледа и се смее,

а тревата все още зеленее.

А децата в парка бягат весели, щастливи,

тичат и се забавляват в игрите заблудени.

А аз стоя и ги гледам отстрани

как се радват на своята свобода

и се умилявам всеки път

когато видя усмивката на техните лица.

Но един ден както си стоях

изведнъж без да искам се замечтах.

Спомних моето детство и каква бях преди

и ми се прииска да съм като тях за миг.

valcanyon (Валентин Миленов)

2016-02-12T16:14:22+02:00

Много хубаво стихотворение.
ivaani (Радка Горанова)

2015-08-30T17:00:15+03:00

Усмихнах се и ми се прииска и аз да съм отново дете! Хареса ми стихът ти!