byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
16 янв. 2007 г., 22:09

МИГ ОТ ЕСЕНТА 

  Поэзия
586 0 11
Щурците пееха в нощта, в която
звездите къпеха се в мраморния небосвод.
Луната, окъпана като със злато,
искреше нежно, заприличала на еднорог.

Вятърът в косите ми гушеше се плахо,
тъмнината отекваше във моите очи.
Усещаше се дъх на свежест, дъх на лято.
Щастлива бях, защото знаех, че до мене си.

И, както утрото изпраща всяка вечер,
така и лятото отива си от мен с тъга.
Ти не тръгвай, самотни ще са всички вечери.
Не се превръщай в миг от есента!

© Сияна Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??