Миг от самота - в съня ми тихо спиш до мен.
Топлината ти усещам пак, макар за малко
тъжно време.
Тъмнината ме покрива цяла - чак крилата
ми повяхват.
Уморена търся своя смях, в свят безвкусен и суетен.
Летях ли аз преди?!
... във време старо - вече необхватно.
Търся те в кристалните сълзи,
но няма те до мене.
© Мария Янкова Все права защищены
Усмивки.