ЛуЛу
49 222
3 нояб. 2016 г., 19:18  

Миг от съня ти 

  Поэзия » Любовная
2302 14 19

Не съм край реката уханното цвете,

не съм на гората върбата зелена,

но в бурята вихър косите ми сплете,

показа ми как като повей да стѐна.

 

Понеже на глътки те грабя – до суша,

вкусът на застинало време познавам.

Подобно на роза в бодли ще се сгуша,

снежинка на устни съм, в жар се стопявам.

 

Миражно отронвам си плът от плътта ти

и сливам я с вятър, запял над морета. 

В очите ти сбирам се – миг от съня ти,

за лято мечта си – от славей отнета.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??