slava82 (Славка Любенова)
207 2
25 окт. 2011 г., 17:05

Миг от вечност 

  Поэзия » Философская
553 0 8

 

Времето отлита безвъзвратно

като птица

в сините простори.

То не връща взетото обратно

и не може нищо

да повтори.

 

Знаем го, а все не ни се вярва,

че сме миг необратим

от вечност.

И сред общата житейска врява

губим свойта доброта,

човечност,

 

с вечния ламтеж за власт, за слава...

Осъзнали свойта

мимолетност,

питаме: след нас какво остава?!

Пътят, към безкрайната

далечност!

© Славка Любенова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??