17 дек. 2008 г., 21:45

Миг от време... 

  Поэзия
777 0 2

Миг от време...

А после самота.

Тишината тръпне...

някъде в нощта...

Черен силует

на грозен бляскав фон...

Нечутият поет

крещи отвъд във мен!

 

Бягаща сянка...

скрито лице...

Някой ме чака,

а в ръката му е мойто сърце!

 

Миг от живота...

без забрава и сън!...

Той ще трови душата

до сетния ти ден!...

© Тинка Найденова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А на мен ми звучи прекрасно :

    "Нечутият поет

    крещи отвъд във мен!"

    - много силно!
  • Много е гадно! Не ме разбирай погрешно, страхотно е, просто чувството което подори в мен, беше на ужас...
Предложения
: ??:??