Дойде и този ден - уж туй далечен,
неочаквано ни връхлетя.
Боли в душите и в сърцата
и плаче всичко в наште тела!
Защо постъпва с нас така съдбата?
Защо отне ни радостта крилата?
Защо й е нашата обич - приятелска и тъй богата?
Не съм поет да съчинявам,
да пиша с думи чудеса,
но искрени са тез слова:
не ще те аз забравя, след сто години дори
не ще мога без теб и в радостни, и в тъжни дни. ...