Мигове

dominosf (Цвеке Шарено)
32 49

11 дек. 2008 г., 23:57

Поэзия » Любовная

955 0 2

МИГОВЕ

На един дебел мъж

Събудих се с изгряващия ден

и палави вълни ме поздравиха.

Поспориха със пясъка за мен.

Надеждата след туй ми подариха.

Сред златото на залез горделив
последен лъч въздъхна и се скри.
Но, чезнейки зад хребета ленив,
преди това ми Вярата дари.
Погледнах към луната, засияла
във синевата нежна на нощта.
Тя се усмихна и с пътека бяла
ми прати дар най-чуден - Любовта.

Надеждата ми каза, че те има.

и Вярата посочи те с очи.
И Любовта прошепна твойто име.

А ти прегърна ме - сред тях да помълчим...

Мигове

Свързани произведения

Комментарии

Предложения