4 февр. 2018 г., 01:28

Мигове... 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
415 3 5
Ти си моят пеещ пратеник през пролетта,
изгрева на изгрева, залеза на моя залез,
Само ти вдигаш завесата на моята химера:
и изведнъж мечтата се сбъдва в скута и.
Когато заключиш очите си - щастливи -
настъпва нощта и се ражда любовта.
Когато отвориш моите, целувайки ги
сиянието ти, прегръща пламък на Слънцето.
За теб, цветята растат там, където е пустинята
и птиците летят, но не мигрират през зимата.
Само за теб, мъртво море се връща към живота
и се ражда раят на щастието сред хиляда ада... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Все права защищены

Предложения
: ??:??