2 июл. 2023 г., 11:22

Мигове и прозрения 

  Поэзия » Любовная, Философская
334 1 1
Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат
от взора към тъгата, с неразбиране.
От фалшът, с който сляпо си обичал -
сърцето в самота ще атрофира...
Тогава ще замлъкнат и молитвите,
и клетвите за вярност доживот.
Ще ни четат във утопични стихове
за някаква несбъдната любов... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
: ??:??