...Мигове светлина...
От не знам колко време вече
търся истината, която ме създава,
търся истината, която живота ми съдържа,
която ще намери вечността и времето ще спре...
И беше без успех, усмивките ми триеха и криеха се...
Без успех, остана ми само минала история и бягаща мечта...
Нищо повече, нищо повече нямах тогава и мигове в ръце...
И нещо ме събуди, имам вяра и надежди за борба!
Припомних си, че мразя на едно място дълго да седя,
че не искам да съм мъртва, както досега и искам да живея...!
Нещастна или щастлива, но искам да живея, истински да живея!
Другото нямаше значение и точно там щастието се криеше, което търся...!
И сега обичам безкрайно да пътувам, но обичам и да спирам мига...
На всяка крачка да се спирам, да виждам, да чувам и усещам всяка любов...
И знам, чувствам и нося го вътре в себе си, това пътуване което пътувам сега:
Ще пътувам милиони мигове светлина и дори да тегля кръст, свободна съм в любов...
Вече време е, време е да пусна страховете и съмненията
и осъзнах, че през цялото това време те са ми пречили и убивали...
Вече време е, време е да летя, да летя, да летя мигове светлина...
Това съм, което ме кара да страдам и което щастлива ме прави...!
И се питам...?! -Ти къде си?! Виждам те, но защо не си тук все още...?!
Защо от себе си бягаш, така упорито и незнайно?! Там е смъртта...!
И да знаеш, че където и да си ще те намеря, защото чакат ни мигове светлина!
Не плачи между четири стени!Няма защо да се криеш! Плачи с себе си и наяве...!
А след тъмнината винаги светлината те прегръща,
затова и слънцето залязва и изгрява, така живее и във пладне...
Така че, какво все още чакаш?!Времето можем да спрем, но защо да го губиме?!
Да се хванем за ръце, да хванем живота за ръце и милиони мигове светлина...!
Време е да летим мигове светлина!!!
© Лили Вълчева Все права защищены
Знам, че споделяш и ти благодаря, че го правиш! Не го приех като критика, а като нещо над което се замислих докато го писах и след това.Благодаря ти..., че сподели и за Тъжната неделя на Пеньо Пенев.