мигът усеща тишината в ставите
сълзѝ прожекторът в средата ѝ
раздвижи ли я – тук ще лумне
огън… и само пепел от покорство
ще остане, но той владее въздуха
в гърдите си и чака залата да стихне
в ромона на цветовете си
да се запита: с истината ли живее
премисляйки наученото от съдбата
така се свиква с думите на силуетите
със слънчевите зайчета в сълзите им
с бекарите, в тъга и в радост, ...