Докоснах пеперудени крила
по-нежни от коприна,
трепет долових незван,
проблесна бяла светлина,
изтръпнал ръката си прибрах
и мигът сърдито ме отмина...
Остана си душата ми сама,
уплашена, в пашкула омотана
сред паяжини и коприна...
... душа на какавида...
© Валентин Василев Все права защищены