С теб всяко усещане е пролетна буря
и, дори да упорствам, трудно ще чуя
ритъма тих, с който сърцето мечтае
този дълъг и мъртъв студ да престане.
С теб всяко усещане е див летен порой,
който хлапашки се крие зад всеки завой
и за своята преходност напомня константно:
този свят е красив, но наблъскан с реалност.
С теб всяко усещане е есенен залез,
а душата ми нежно листопадът я гали.
Покрай мене минавам и дълбоко се вглеждам.
Май пъзелът пак ще трябва да пренареждам.
© Кристина Илиева Все права защищены