didislava (Дидислава)
125 1572
7 июл. 2006 г., 11:02

Мигът на славата 

  Поэзия
739 0 11

Очакват те... тълпа от луди фенове,

прегракнали да викат твойто име...

Навън е странна тишина... студено е...

А в залата - температури взривни...

еуфорично странно омагьосване,

опиянени следват всяка твоя дума,

ръцете им жадуват за докосване,

и с всеки жест избухват до безумие...

Звукът – пронизващ всяка клетка в тялото,

диктуващият ритъм във сърцето,

треперещата сцена, подлудяващо,

крещящите момичета, момчета...

Те ли от тебе или ти от тях увлечен,

От ритъма на струни и китари,

Жадуваш този миг да бъде вечен –

Ти – техен идол, сцената – олтара.

Акорд последен... съскащи чинели...

от струните – последен виещ стон...

лъчите цветни своя бяг са спрели...

замлъкнал уморено  микрофон...

остатъци от наелектризираност...

от фойерверки... от мъглата синя...

угасващи искри от екзалтираност...

и... сцената – превърната в пустиня...

Мигът блестящ на славата – отмина...

Боляща тишина...

И самота...

 

07.07.2006

© Дидислава Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??